По време на своята десет вековна бурна история, Рилският манастир е бил център на силно духовно и артистично влияние върху Източноправославния свят по време на средновековието. По време на  османското владичество (1400-1878) манастирът е имал голямо влияние върху културното развитие на християнските народи в Османската империя. Със своята архитектура и фрески той представлява шедьовър на творческия гений на българския народ.

Архитектурният облик на манастира е един от най-характерните  примери за строителство на балканските народи от началото на XIX век. Като такъв, той оказва значително влияние върху архитектурата и естетиката в Балканския регион.

Рилският манастир се смята за символ на българското Възраждане от 19-ти век, предавайки славянските ценности на Рила и опитвайки се да възстанови непрекъснатата историческа приемственост.

Рилският манастир е най-важният духовен и литературен център на Българското национално възраждане, с непрекъсната история от Средновековието до наши дни.